Ехо от космоса: Говорите ли чужди езици?

Космосът е тих. Направо зловещо спокоен. За близо век на земята не сме получили нито едно послание от извънземни цивилизации. Няма позив за всеобщ мир. Няма идеи за създаване на кораби със скороста на светлината. Не сме чули дори някоя стара междузвездна реклама. Може би няма никого, там, в това тъмно и празно пространство? Или търсенето едва сега започва и ние сме се насочили към грешна система или неправилна честота на вълните? „Може би има други възможности“ – казва Дъглас Вакоч, ръководител на Междузвездния център за комуникация към института SETI в Маунтин Вю, Калифорния, който се занимава с проучването и контакта с извънземни цивилизации. „Може би нашите послания могат да се чуят от всички, но да не се предават на правилната честота. Или нашата цивилизация е твърде млада за подобни дръзки действия“.  Трябва ли в такъв случай да изпращаме съобщения в празния космос? И ако е така можем ли да бъдем сигурни къде ще попаднат? Има толкова много въпроси. Един астроном вече смело се е изправил пред предизвикателството. Този човек е Александър Зайцев, член на Института по радио и електроника към Руската академия на науките в Москва.  От 1999 година насам той е изпратил 4 съобщения и всяко е натоварено с шепа думи към близки до Слънчевата система звезди. Много учени през годините са опитвали да изпратят съобщения. За съжаление те приличат на поздравителни картички, написани на непознат език. Опитите продължават. Сред новите идеи са изпращане на съобщението Arecibo, което дава информация за химичния и биологични състав на Земята. Сигналът съдържа поредица от 1679 бита, избран номер, който е равен на произведението на две прости числа – 23 и 73.  Математически уравнения, снимки, музика -това е само част от съобщенията, които бяха изпращани през годините. Да не забравяме и грамофонните записи от седемдесетте. Днес с развитието на технологиите, ние разбира се се опитваме да създадем все по-съвършени и по-ясни послания. Една от възможностите е разработването на холограмни изображения или аватари, кодирани в софтуерни съобщения. Надеждите на учените са свързани с идеята, че дори и да има получател на съобщението след изчезването на цивилизацията, все нещо ще разказва на другите за нея. Но независимо дали ще са снимки на туристи усмихващи се от Айфеловата кула, песен на Бийтълс, или холограмен софтуер с информация за целия човешки вид, непознатото остава пред нас. Ние можем да изпратим милиони съобщения, но нито едно да не бъде чуто. С напредъка на технологиите желанието да открием нови светове става все по-голямо. Но както казва Сет Шостак, старши астроном в института SETI “ Днес е по-добре да слушаме, отколкото  да се опитваме да говорим. Утре ще има по-достойни и по -талантливи от нас, които ще успеят да влязат в контакт.“ А на нас ни остава само да чакаме.  В някоя тиха вечер може да чуем по радиостанцията някакво ръмжащо съобщение, което да звучи така:“ Здравейте… Чува ме ви… Идваме с мир….“